Вълчият лес

Нуждата от свеж въздух и усамотение ме докараха до това забравен от боговете и хората място. Всъщност боговете не го бяха забравили, а си разхождаха домашните любимци наоколо, понеже е много тузарско да се мотаеш сред вълци напоследък. Е, да се окажеш в травматологията с отхапан крайник не изглежда особено тузарско, но за това никой не говори.
Следвах стриктно добре отъпканата пътека, която лъкатушеше през строени като колосална армия редове вековни дървета. Тъкмо щях да започна да си подсвирквам нещо, когато се натъкнах на двама неособено дружелиюбни обитатели на гората, единият от които бе ранен и някаква мадама, която явно не изпитваше страх от тях. Направих пируетно завъртане и тръгнах да се връщам - идеята да бъда нахапан или заговорен не ми беше по кефа точно сега.

Да бе, да не мърдам! Като гледам вече съм в менюто на пухестата животинка, така че по-добре да си обирам крушите, докато не съм придобил статуса на пържолите, с които ще вечеря. Използвах телепортацията си, за да се кача на едн от височките клони на най-близкото дърво и от там да наблюдавам случващото се с ранения вълк.
- Предпочитам безопасното разстояние, не си падам по гадинки, особено по такива, които имат апетит към мен. -обясних с по-силен глас, за да може тя да ме чуе.

- Ами ако се налага. Нямам бърза работа - мога да си стоя докато не ме заболят седалищните мускули. - обясних й и се опитах да застана в по-удобна поза, но бях на път да направя задно салто с ефектно приземяване, затова предпочетох да се задържа в същата позиция, в която бях седял до сега. Погледнах лежерно часовникът си, който показваше шест и петнайсет - след час Ем щеше да ми се обади, за да ме забере за вечеря, а след това щеше да иска да пробваме новият камшик, който бе купила.

- Еми смелостта явно не е записана в трудовата ми характеристика на полубог. Момент, аз даже нямам такава, ще трябва да се обадя на шефа да си поискам, знаеш ли кога му е работното време за бумажтина? - Holy Shit! Сега пък и змии ли?! Късметлия съм си аз, трябва по-често да си пускам тото, току-виж съм разорил и Ем. Телепортирах се на пътеката, като старателно се огледах дали наоколо не бродят вълци, които желаят да ме лишат от задни част, за да си направят от тях бекон за петъчното парти. Чисто, йей!

-Не думай.-отвърна му, не спирайки да върви.Не всеки ден и се случваше да среща такива хора или е, полу хора, но не изгаряше и от желание да се занимава с него.Прекалено несериозен бе за вниманието и, а тя не се славеше като най-спокойните хора.
И без това си беше страхлив, само едно проклятие му липсваше.А и нямаше смисък да се хаби.Усети го зад себе си.Какво сега и ще я следи ли?


П.С. Извинявай, бях да ям.

- Чакай де, няма ли да изпратиш пъзльото? - провикнах се след нея, докато тя се отдалечаваше по пътеката. Вече бях взел окончателно решение - никога повече нямаше да идвам тук, или ако идвах, нямаше да съм сам, кой знае какви дивотии има наоколо... Щеше ми се да се обадя на Ем, за да ме прибере, но познавайки я, със сигурност можех да кажа, че щеше да ме прати на майната си.