Български митологичен свят

Добре дошли в света на българските митове и легенди.
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Богове

Go down 
АвторСъобщение
Калина Георгиева

avatar

Брой мнения : 93
Join date : 29.06.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Богове   Вто Юни 29, 2010 7:53 pm

Древните славянски племена нямали единна система от божества, а вариации в различните племена. Все пак има някои божества, които са били общи, или поне широко разпространени сред значителен брой племена. Такива са например Перун, Троян, Велес, Лада, Ярило, Род и т.н.
Според славяните, божествата са били по-съвършени от човека същества, които са знаели, можели и имали повече. Поради тези си качества те са можели да контролират и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да моделират обстоятелствата в него. Така, ако човек ги уважавал достатъчно, ако ги почитал по установения от традицията начин, ако следвал предписанията им, те го закриляли и му помагали, а в противен случай всячески го затруднявали, причинявайки му множество вреди.Интересна особеност на славянските богове е, че голяма част от тях са многолики. Божествата са имали различни въплъщения и проявления, поради което често били изобразявани с няколко лица или глави.


Род (наричан също Див, Диа или Дий)
Изначалният, първичният бог - прародител на божествата, творец на Вселената и нейн уредник. Род е върховният вселенски принцип, който установява божествения закон Правда; той е покровител на родовите връзки, на родството и съюза вътре в рода. В дълбока древност, в самото космично Начало съществувал сам бог Род, а освен него нямало нищо друго. По-късно той създал Вселената и трите свята Прав, Нав и Яв, и уредил всичко в тях, като заложил върховния принцип на баланс между елементите и установил висшия закон Правда, на който трябва да се подчиняват всички същества - телесни и безтелесни, всяка материя и енергия. В славянското езичество Див (Род) е едно от най-старите божества, унаследено от древната индоеврпейска религия. Богът - прародител, богът - съзидател Дивос / Дйевос е почитан още от пра-индоевропейците и неговият образ се запазил у всички индоевропейски народи: у славяните - Див, у прото-гърците - Дйевс (по-късно Зевс), у италийците - Дяус Питер (по-късно Юпитер), у иранците и индийците - Дева, у балтите - Дива и т.н.

Сварог
Сварог е върховният небесен бог. Господар и родител на боговете. Господар на божествения свят Прав, творец и приносител на огъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великия творец Род. Съпруга на бог Сварог е богинята на земята и живота Мати-Земля, а от тяхната съпружеска връзка се раждат по-младите богове като Даждбог, Перун, Лада и т.н.
Някога Сварог бил върховен господар, но с времето синът му, гръмовержецът Перун, го изместил и усвоил властта над земята и хората. Оттогава Сварог следи за спазването на вселенския закон Правда на небесата, сред боговете, и се интересува само от небесните дела.

Перун
едно от най-могъщите славянски божества, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, поради което има и плодородни аспекти, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка; почти навсякъде е върховен бог. Името му се извежда от индо-европейския корен "перк", "парг", което означава "удрям", "поразявам" и в общия славянски се е развило в "пiерун", "piorun", "parom", т.е. гръм, светкавица.
Някога господар на всичко и върховен бог бил Сварог - богът на небето и първичния огън. Той бил мирен бог - баща и съзидател. Имал трима сина - Даждбог Сварожич, добрият златолик бог на слънцето, топлината, светлината и живота, закрилник и дарител на хората; яростният Сварожич - бог на земния огън, чието първо име не бива да се произнася и за това почти никой не го знае; и Перун Сварожич - страховитият и жесток бог на мълниите, гръмотевиците, бурите, ураганите, градушките и войните, възмездител и наказател на хората, пазител на световния ред. Когато славяните започнали да се разселват, те се сблъсквали с много чужди племена и животът им се превърнал в постоянна война за оцеляване, поради което започнали да отдават по-голяма почит на войнствения Перун, отколкото на миролюбивия Сварог. Така Перун се превърнал във върховен повелител, измествайки баща си.
Но освен мълниеносец, рушител и наказател, Перун е и благодетел - дъждовете които предизвиква носят живот и плодородие на земята; за да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела; а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете, защото ако нямаше кой да ги контролира и възмездява, те сами биха се унищожили един друг и биха затрили целия човешки род.

Троян
Троян означава "троен", т.е. с три части/ глави, както потвърждава и другото му име - Триглав. Това е троичният бог - блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво - Прав (небесата), Яв (земята) и Нав (преизподнята). Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник - когато бъде нарушен Редът, Правдата, Троян не се колебае да донесе казън всекиму. Бил особено почитан от западните славяни в средновековния град Стетин (дн. полския Шчечин), където му издигнали светилище. Идолът му имал три глави, а очите и устите му били завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят - те символично прикривали погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата - за да не са твърде сурови присъдите, които изрича.

Лада
богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея следва да се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Особено почитан сред всички славяни свръхестествен персонаж, Лада съчетава едновременно елинските Хера и Афродита, германските Фрея и Фриг. Такова едно съчетание между сексуалното привличане, страстта, плътската любов и брачното целомъдрие е сравнително рядко в езическите вярвания. То е достоверен свидетел на отношението на патриархалното езическо общество към любовта и брака.
Свързана с богинята Лада и с омъжването по любов била традицията, след езическите славянски фестивали в края на пролетта, младежи и девойки да излизат на смесени групи в гората и да се връщат едва на следното утро. Този обичай бил изкоренен най - трудно сред новопокръстеното славянство и често е изтъкван от повърхностно запознати с въпроса автори като израз на езическата безнравственост и пошлост. Той обаче несъмнено е много по-практичен и полезен за общественото здраве от друг един, превърнат във висше християнско благонравие, обичай младоженците да се виждат за пръв път едва на сватбата си. Такива церемониални "нощни разходки" са изигравали ролята на по-късния християнски годеж и чрез тях младите хора са затвърждавали съществуваща вече помежду им духовна връзка, опознавали са се и заедно са се подготвяли да встъпят в брак, която подготовка е от особена важност за бъдещата здравина на семейството, т.е. на рода, на цялото.
Мора (още Морена, Мара, Морана, Marzanna) — Етимологията на праслав. *mora се свързва с рус. кики-мора, укр. мора „нечист дух“, сръб. мора „призрак, кошмар“, словен. mora, чеш. můra „нощна пеперуда“, пол. mora, zmora, mara, горнолуж. murava, долнолуж. morava, бълг. диал. морава „кошмар“, които имат точни съответствия в германските езици: старонем., староангл. mara „привидение“ и в келтски: ирл. mor-rīgain „кралицата на духовете“.Мора също докарва зимата. В края на есента тя преборва отслабващото смаляващо се слънце и установява властта си на над земята до следващата пролет. освен като богиня на смърта и зимата, тя е свързвана и с настъпващата пролет, есенната жътва и плодородието. Странна на пръв поглед смесица, но не и ако се вземе пред вид нейната женска същност. Жената майка имаща право да дава живот, да храни и да го контролира - всеки да живее според колкото е заслужил. Образа на жената водач на рода от времената на матриархата. В такъв вид тя се явява, като тъмната страна на Макоша - богинята-образ на предяща жена, държаща в ръцете си съдбата на живота и смърта (Ма - майка, Кош(т) - съдба).

Някои друго божества:
Доля — богиня на съдбата, на щастието и на добрия късмет
Чернобог — бог на подземния свят Нав, господар на злото
Стрибог— бог на ветровете и властта, покровител на владетелите
Даня — богиня на водата
Мати Земля — майката-земя
Недоля — богиня на лошия късмет, на нещастието
Сварожич — бог на пламъка, на земния огън, на войните
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Богове
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Български митологичен свят :: Важно :: Разяснения-
Идете на: