Малкото синеоко момиче въздъхна и уморено тупна на първият камък, който 'и се изпречи на пътя... За днес и се бяха насъбрали предостатъчно премеждия... Искаше само да си почине...за няколко минутки.. Не беше толкова много, нали? Последва още една въздишка. Но този път не умората бе причината, не... Нещо друго се обаждаше в душата на момичето... Тo знаше, че няма право на тази почивка. Не трябваше да се връща вкъщи с празни ръце...отново...
Сякаш примирило се със съдбата си, то се изправи и с бързи крачки пое напред...
******
Вълшебната гора...Най-сетне. След три часа лутане из тъмните пътечки, момичето най-накрая бе достигнало целта си.
Но не всичко бе така, както то го бе предвидило. Тук имаше някой... И който и да беше той, синеочката беше наясно, че трябва да се отърве от неговото присъствие. Нищо не можеше да и попречи, не и сега... когато бе толкова близо...
Тя се приближи до непознатата, стараейки се да не я уплаши, но усилията и се оказа безуспешни...Стресната, тя се обърна и Калина видя лицето 'и.
"О! Самодива!..", удиви се тя.. Това сериозно затрудняваше плановете 'и...
