Селото

Реших да се разходя.Тук всички знаеха историята ми...даже я разказваха на децата си вместо приказки за лека нощ.А те дори не знаеха,че аз съм тази от приказката и си играеха около мен,весело и безгрижно...Вървях и се усмихвах мрачно,на тези,които ме поздравяваха.Спрях се и вдигнах глава нагоре,към небето.Изглежда,че скоро щеше да завали.Реших да си свърша задачите и да се връщам обратно към "живота във водата",какво обичах да го наричам.Знаех точно къде ще я намеря,или поне се надявах да е там.Както и предполагах,Елена отново беше под дървото,а около нея бяха кошниците с билки и отвари,които тя носеше.Приближих се.
-Здравей...-казах аз със сравнително тих глас.

Момичето погледна вяло приближилата се.Макар да не си даваше вид че я помни, тя познаваше всеки един в селото.
-Какво ще е?-попита тя направо.
Почти никой не успяваше да завърже разговор със нея, но пък и повечето явно се страхува от нея, което до една степен бе обяснимо.Макар понякога да се дразнеше, че я намират за толкова плашеща.
Погледна скептично младото момиче, като се опитваше да игнорира мрачната и аура, която я заобикаляше като дъждобран.Във въздуха се носеше аромат на буря, който малко можеха да уловят, но все пак затурменото небе го показваше.Хелена се радваше, че ще завали, напоследък билките и бяха започнали да засушават, а тя се стремеше да пораснат съвсем натурално, нез нейна помощ.

Реших да не се хвърлям в много обяснения,както правех обикновено и преминах към важното.
-Имаш ли бял равнец?-странно защо питах.Всеки в селото знаеше,че Хелена винаги има нужните билки.Или поне аз така си мислех.Никога не се е случвало,да и поискам нещо и тя да го няма.Огледах се наоколо.Никой не поглеждаше към нас.Имаше три момиченца,които си играеха близо до нас.Едното без да иска се блъсна леко в мен и веднага се извини.Обърна се към Хелена и замръзна.Наистина ли я мислеха за толкова лоша и опасна.Момичето бързо се оправи и се отдалечи на достатъчно разстояние,за да не може да стане нещо подобно отново.Трите започнаха да си говорят като леко поглеждаха към нас.Реших да не им обръщам внимание и отново се съсредоточих върху задачата си.

-Колко ти трябва?-попита тя, игнорирайки случката преди секунди.Какво, да не би тя да бе новият Торбалан?Последно като провери, не изглеждаше като Торбалан.Тя игнорира и тези мисли, разравяйки се в кошницата си.Когато го намери, го извади и помириса.Тамън за изпозване бе.
Със сетивата си усещаше как децата още гледат изплашено към нея.Докато чакаше отговора на русалката, към нея се приближи млада родилка, която и бе поръчала мехлем за болките в кръста.Тя бръгна в дисагите си и изкара малкото гарненце.
-Това ще ти стигне за месец.-предопреди я тя, а момичето и подаде няколко жълтици.
Хелена винаги приемаше парите и даровете, но винаги на излизане от селото ги оставаше във селската параклис, защото на нея, такива неща не и трябваха.

Когато тръгнах да отговарям,се появи една родилка и я изчаках.След като си тръгна погледнах към равнеца,който елена беше изкарала.Реших да не я разпитвам много за билката.
-Дай ми два букета.-казах аз и отново се обърнах в посока на момиченцата,които до преди малко гледаха насам.Те вече си бяха отишли и сигурно пак си играеха на някоя игра или пък разказваха на другите за случката.Защо ли толкова се плашеха от Хелена.Тя не изглеждаше чак толкова страшна.Вярно може би беше някак потайна,но не и да се уплашиш като я видиш.