Ето какво представляват отделните групи герои:
Вещици: Името само говори за себе си. Вещ - знаещ човек (мъж или жена). Сравнено с руското Ведьма или полското Wiedźma, срещаме корен със същото значение вед - ведать, wiedzę - от старославянското ведя - виждам, прозирам умствено - знам. Жена или мъж със знания, най-често в медицината. Правещи отвари за лек, за помятане, за съкращаване на мъките, за полова мощ (любовно биле), за сън, намествали кости и стави и т.н. Синоними са знахар,знахарка - отхново корена е свързан със знание. Поради странния на вид и неразбираем за непосветените люде характер на занятието им, то често е свързвано с магия. Магията и целебните умения несвързани с християнската църква, са отричани и заклеймявани - от където идва и недоброто им име. На по-късен етап образите на такива хора са свързвани с други персонажи от славянската митология - с този на Мара и на блатните Кикимори. Чести са асоциациите с Баба Яга. Всъщност Баба отново е нарицателно за знаеща и/или притежаваща житейски опит (мъдра) жена.
Упири: зъл възкръснал мъртвец — кръвопиец.
Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.
Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.
Древните славяни изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали — режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият; режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни, забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът — зад дясното ухо.
За някои вампири смятали, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху им. Също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу...“ или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“.
Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Един такъв вампир се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.
Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са характерна и общоразпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.
Върколаци: (още вълколак, влакодлак, вуколак) — в славянската митология, зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.
Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.
Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците, под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).
Самовили: Вилите, известни още като самовили, са красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават труднодостъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и според преданието, ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.
Самодиви: Самодивите в славянската митология и българския фолклор са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище. Там цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели ризи, отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чисто голи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат — превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня. В българския фолклор са популярни образите на Магда, Дена, Гюра, Димна самодива, които са посестрими на всички юнаци, като Крали Марко и Секула детенце.
Русалки: в славянската митология, воден женски дух, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност .
Русалките обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Мелези: Всички, които са нополовина митични същества (брегини, русалки, веди, змейове, жарптици, диви, каракондули, кикимори, богове...)
