Борисовата градина

Вървях между множеството хора и се чувствах великолепно. Все едно съм невидима. Малка прашинка в тълпата. Разходките в Борисова се бяха превърнали в моя лична традиция. Първо минавах покрай момчето със старите книги и оглеждах за нещо интересно. Продавачът вече дори ме познаваше по име... После покрай онзи странен тип с китарата, който пееше стари песни за забава на деца и родители... И накрая езерото с патиците. Обичах това място. тълпа рокерчета се бяха събрали и шумно обсъждаха предстоящия мото събор на Предела, старци се псуваха цветущо в спор кой мами и кой не като хвърля заровете. Беше толкова обикновено, че чак прекалено. Това бе магията на малките неща. Обожавах вкуса и. Приседнах в основата на едно дърво и отпуснах каишката на кучето. С притворени очи я наблюдавах как скита между хората и ги души любопитно.

Беше топъл, но не горещ летен ден и Лестор реши да излезе. Пък и беше си харесал някои книги от площад "Славейков" Поколеба се дали да пътува с трамвай №5 (живееше в кв. Княжево), с мотора си или с колелото. Избра трамвая. Качи се и след около двадесет и пет минути слезе на съдебната палата. От там пеш до книжния пазар. Първо обаче влезе в KFC и си хапна 3 пилешки крилца, двойна порция пържени картофи и фанта портокал. Това му беше обяда. Купи си книгите и реши да се разходи малко из Борисовата градина. Впрочем край нея и по точно на Орлов мост се отзова по друг повод. .Въреше си по алеята, когато едно куче порода каракачанска овчарка се приближи и го подуши. Лестор пък се засмя и го погали. Кучето беше с каишка и той се огледа за собственика му..

Когато Мора се метна върху някакъв непознат сигналните камбанки в главата ми се разпищяха. Скочих веднага на крака и се втурнах да измъкна човека от напиращият език на моята зверица.
- Извинявам се за това - избълвах извинително. - Тя не прави така по принцип. Обикновено само души хората.
Погледнах го и се усмихнах. Изтеглих Мора за каишката и я задърпах надалече.
-Аз съм Рина между другото, а този звяр тук е Мора.

Собственикът на каракачанката се оказа млада и привлекателна жена с дълга кестенява коса. Извини се и обясни, че кучето й по принцип само души хората, а не ги лиже. Също така се представи с името Рина, а кучето пък беше Мора.
- Лестор се засмя.
- Няма нищо - усмихна се той. - Впрочем аз пък съм Лестор
- Подаде й ръка, за здрависване.

- Ъм... Приятно ми е - казах уж смутено. Винаги се представях за обикновена срамежлива девойка и до толкова бях свикнала с този си маска за пред хората, че почти си вярвах, че съм такава.
- Мога ли да Ви се реванширам някак заради кучето? - Усмихнах се и клекнах да погаля животинката.

Лестор се замисли. По - точно си даде вид, че се замисля.
- За начало може да минем на ти - предложи той.
- А после да пийнем по една кока кола или да хапнем сладолед. - даде ново предложение.

- Дадено! - отговорих без да се замислям. Имах остра нужда от сладолед.
- Но аз черпя - Добавих върза готова да си отстоявам своето на всяка цена и глуха за всякакви възражения. Тръгнахме към бутката за сладолед и както винаги си поръчах една топка йогурт и една пъпеш.
- А ти какъв ще желаеш - попитах весело вече облизвайки своя сладолед.

Рина се съгласи да похапнат сладолед, но настоя, тя да черпи.
Отидоха до будката и тя си поръча две топки. Едната йогурт и едната пъпеш
- За мен една шоколад и една боровинка и гглазурата шоколад - избра си той.
Пое сладоледа и също си близна

Двамата поехме по една от алеите следвани плътно от Мора.
- Внимавай само кучето да не ти скочи. Тя обожава сладолед - казах смеейки се. Бях права тя го буташе упорито с нос. Моята сладурана обожаваше шоколад, макар да беше ужасно вреден за нея. Винаги криех сладките неща в къщи.
- А ти с какво си занимаваш - попитах, за да поддържам разговора.

- Аз пък помислих, че ме харесва - засмя се Лестор, след като си близна.
- Ввякакъв сладолед ли яде или само някои видове?
Близна си още веднъж. Част от шоколадовата топка падна пред носа на кучето, което веднага го облиза.
А Лестор се засмя.
- Учител съм - отвърна той. По природознание. - А ти? - попита на свой ред.
Вече бе свършил шоколадовата топка и почна боровинката.

- Мора - не! - креснах бързо, но вече бе късно тя лакомо облиза шоколадовата отрова. Май някой ще пие очистителни довечера....
- Асистент по славянска митология в университета съм. Предполагам, че това не прави нещо като колеги. Само дето моите подопечни си имат друг вид развлечения.
Намигнах му и за първи път от доста време бях доволна от леко и непринудено общуване.

Лестор се засмя и й намигна в отговор. Сетне се сети за нещо
- Като спомена славянска митология, Мора не беше ли богинята на смъртта? - попита той и си близна от сладоледа. Гризна и от вафлената фунийка.
- Да излезем на вечеря някой път? - предложи изведнъж

Намръщих се. Много малко бяха тези, които знаеха нещо за българските митове.
- Не е точно така. Тя съпровожда душите към отвъдното. Без нея ще останат да блуждаят на този свят. Тя поддържа баланса. Повечето хора я асоциират с нещо лошо, но това са пълни глупости.
След разпаленото ми обяснение той ме прекъсна и изненадващо ме покани на вечеря. Хвана ме неподготвена.
- Не знам дали е редно - смутолевих аз. - Почти не се познаваме...

Оказа се, че Лестор е в грешка, по отношение на богинята Мора. Е, какво пък, митологията и религията не му бяха от най - силните страни.
Рина смънка, че почити не се познават и може би не е много редно.
- Тъкмо ще се опознаем - отвърна той. - Хайде, кажи да
Усмихна й се.

Бях на път да му откажа, когато видях как ме гледа. След кратка вътрешна борба въздъхнах и казах:
- Добре, но само ако аз избера мястото.
Изобщо не бях сигурна дали постъпих правилно. Не обичах да ходя по срещи. Всяка възможност някой да ми опознае малко повече не ми беше по вкуса. Продължихме по алеята а аз не спирах да се тормоза дали все пак не трябваше да откажа.

След още колебание Рина прие поканата на Лестор да отидат заедно на вечеря.
Но постави условие тя да избере мястото
- Съгласен - кимна той. - Утре?
Продължиха да вървят по алеята