Хелена

Име: Хелена
Вид: Полубогиня /мелез/

Години: 400 (Изглежда на 19-20)

Характер:Хелена е мила единствено към животните и най-вече към сърните, със които обича да разговаря.Обожава всичко свързано със гората и обитателите и, заедно със растенията.Точно за това и ревниво ги пази, от злите хора, към които е адски злонамерена.Често им изпраща потопи, когато разбере за някое от решенията им, да унищожат любимото и кътче.Затворена е в себе си, и много рядко общува със останалите същества, защото е на мнение, че никой не може да я разбере и най-вече, че никой не заслужава вниманието и..Друг е въпросът че, почти всички същества се консултират със нея за билки, лекарста, отвари и отрови.Прекарва по цели месеци в гората преди да отиде до селото.Въпреки трудния и характер, тя винаги е точна и не мами при отварите, защото знае прекалено добре какво би станало, само при една капка в повече.

Истoрия:Въпреки, че майка и е човек Хелена израства сред боговете, но страняща от тях .Единственото за което се допитва до тях е за знанието.Не се знае кой е баща и, макар да има много предположения.Това, което се знае със сигурност е, че баща и е бог.Тя има спокойно детство, докато хората не убиват майка и, бавно и мъчително, заради това че ги е предала на боговете и че е родила такова нечисто дете.От тогава Хелена се затваря във себе си, намирайки утеха във гората и обитателите и.Намира спокойствие във село Змейково, във края на вълшебната гора, където си прави къща на едно от вековните дървета и заживява там.Всъщност и до ден днешен живее там.След време разбира, че Даждбог е нейн баща, като се срещат случайно, след опит на хората да опустошат гората.След като разбира за него, тя го намразва, защото разбира, че ако не ги беше изоставил, майка и щеше да е жива.Но пък поне появата му, обяснява някой от способностите и, наред със билкарството.

Дарба:Знае тайните на света, което и дава почти неограничени способности.

Външен вид:Средно висока, със изключително слабо тяло, поддържано само със билки.Косата и е рижава, биеща на оранжево, със тъмни кичури, които се сливат с нея.Очите и са сиво-зелени, зависи от светлината, в повечето време изглеждат като стъклени.Пръстите и са дълги и тънки, сякаш пригодени специално за струнни инструменти.Всеки път когато някой я засече, тя е със дълга рокля, вееща се, заедно със косите и като знаме около нея.Във ръцете си държи цветя или билки,а във косата и винаги се намира някое или друго цвете или растение.Който не знае какво е би я сметнал за горска фея.