Квартал Драгалевци (18+)

- Спокойно, Ем, ще се оправя, това е само драскотина. - обясних ѝ аз съвсем спокойно, въпреки че болката ме караше да искам да кажа нещо друго. Изправих се и се запътих към шкафа, за да взема аптечката и да се превържа. След рутинната операция с кислородна вода залепих на раната лепенка, която да я предпази от замърсяване и се върнах при Емилия. Поглежайки се в огледалото по пътя се намръщих - приличам на уловен шаран, но какво пък - ще ми мине.
Коленичих до леглото в същата поза, в която бях бил до преди малко и зачаках тя отново да започне да се забавлява.

Емилия се изправи. Остави колана на бюрото. За малко да унищожи великолепното си произведение. Цялото ѝ желание се беше изпарило. Е, не желанието да наранява някого, то бушуваше вътре в нея, но нямаше да го остави да се изплъзне повече тази вечер върху Явор, искаше някой друг.
Тя го погледна премрежено и безразлично.
- Облечи се и намажи гърба си с някакъв успокоителен крем, аз излизам.

-Но... -нямаше смисъл да хабя думите си излишно. Тя нямаше да ме послуша. Винаги правеше така - объркаше ли се нещо - бягаше. Не намирах подобно поведение за достойно, но никога нямаше да й го кажа - това би я наранило.
Облякох си дънките, стенейки леко от болката, която ми причиняваше обуването им. А сега какво? Нямаше нищо за правене в къщи, а нямах настроение за излизане.

Емилия се нагласи, облече якето си и се изниза през вратата. Посети най-ненормалните места в София и покрайнините. Доста добре се позаблява. Изпи толкова, че и най-големия руски пияндурник би и завидял. Като че ли успя да си докаже, че може да се забавлява доста добре дори без Явор, че ако по някаква причина той спреше да бъде с нея, щеше да се оправи. Това беше проблема, когато имаш връзка с някой, като с него... макар и ти да си господаря, ставаш зависим до някъде.
В малките часове на нощта тя се прибра. Все още изглеждаше добре, на устните ѝ се бе лепнала нелепа и фалшива усмивка. Влезе в стаята на Явор за да провери добре ли е. Като се замислеше,н е бше станало кой знае какво, какво толкова, ако има белег на устната... и прилича на чалга певица, чиито пластичен хирург е прецакал операцията със силикон в устните?

Защо трябваше да стоя вкъщи като послушна домакиня от турски сериал?! Само, за да правя кефа на жена, на която почти не й пука за мен? Да бе!
Последвах примера на Мис Аз-Се-Страхувам-От-Обвързване - облякох се и излязох. Нямаше да ходя на парти или дискотека, но щях да се отбия при кварталния бозаджия, за хм..уж мъжки разговор. Той щеше да говори за кофти деня си, а аз щях да се правя на заинтересован слушател, въпреки, че тайничко наблюдавах как мускулестите му ръце подпират тезгяха. Щях да облизвам сладострастно бозичката останала по устните ми и да проявявам интерес. Много по-добре от това да се самосъжалявам на дивана в хола.

Чудесно, копелето го нямаше. Какво пък... можеше без него. Можеше! Развъртя се из апартамента, като никога ѝ се прищя да изчисти. Наду здраво музиката, да дойдеше Иванова да ѝ се разправя ако смее... дъратта щеше да получи инфаркт преди да усети. Лъсна отгоре до долу, пренареди си гардероба, изхвърли старите боклуци.
Все пак се чувстваше виновна за снощи. Отвори лаптопа си и потърси инфо за това как вървят китарите. Накрая хареса една и натисна бутона за поръчка.

Хм, тя се бе прибрала... Еми хубаво. Оставих си якето на закачалката и влязох в хола, където Ем се бе настанила с лаптопа си - сигурно пак си чатеше с някой от безбройните си любовници. Направих се, че не забелязвам и влязох в кухнята, за да закуся и да започна с премиването на посудата - нещо, което тя ми бе наредила онзи ден. За настроение си пуснах музика на плейъра и започнах да търкам тиганите в такт със саунда. До толкова се бях вгълбил в песните, че по едно време се хванах да припявам на глас, танцувайки около мивката с една тенджера.

Емилия го погледна странно, когато влезе в стаята. Чудно, не ѝ обърна внимание. Чудеше се дали щеше да се зарадва, когато пратката пристигнеше, което сигурно щеше да е чак след седмица, но... Е, той обичаше тя да му купува разни неща. Тя опти от отварата си.
Стана и се запъти към кухнята. Застана и се подпря на вратата. Гледаше го как се движи.
- Защо миеш пак съдовете? - Тя го попита но не получи отговор, явно доста се беше поувлякал в танца. Явно заради отварата се усмихна. Определено му тичаше да прави това.

Винаги можех да усетя, когато тя ме гледа. Имаше нещо в нея, в погледа ѝ, което не можеше да я остави дълго незабелязана. Обърнах се, за да видя как чифт очи ме следят любопитно, докато вършех домакинската работа. Свалих слушалките и пуснах тенджерата в мивката.
- Здрасти. - казах аз и ѝ помахах, нищо, че разстоянието помежду ни бе не повече от пет крачки. - Върша това, което ми бе наредила - да премия съдовете в апартамента. - отбелязах аз с почти горда нотка в тона си - надявах се тя да е доволна.

Ем се разсмя.
- Предполагам можеш да забележиш, че са все още мокри и съм свършила тази работа, но... радвам се, че появяваш инициатива. Така де, изпълняваш стари заповеди. Помниш ги. - Тя се приближи към него, застана зад гърба му и леко надигна блузата. Гърбът му все още беше леко червен. - Продължавай... - спокойно каза тя, излезе от кухнята за малко и след по-малко от минута се върна с някакъв крем в ръце. Потопи дясната си ръка в него, след това я спусна под блузата на Явор за да го размаже на гърба му. Кремът миришеше на лайка. - Така по-добре ли е? Не трябва да оставяш кожата ти да се съсухри...